През двете десетилетия между Първата и Втората световна война Морис Равел е обявен за най-великия жив френски композитор.
Подобно на Дебюси, той е причислен към импресионистите – термин, който и двамата ненавиждат. При целия си творчески размах Равел е най-известен с композицията си „Болеро“ от 1928 г., чийто замисъл е в основата на елегантния филм на Ан Фонтен.
Филмът преплита работния процес и живота на Равел през призмата на срещите му с три жени: руската танцьорка Ида Рубинщайн, по чиято поръчка е създадена музиката, неговата покровителка Мизия Серт и приятелката му пианистка Маргьорит Лонг. Миналото се преплита с настоящето чрез сдържани ретроспекции, които придават дълбочина на този превъзходен портрет на един талантлив и чувствителен творец.
Биографичният жанр не е непознат на режисьорката Фонтен – нейният Коко преди Шанел (2009) е колоритен портрет на емблематичната модна дизайнерка.
