Режисьор събира любимите си актриси – тези, с които е работил, и тези, които е обичал. Той иска да направи филм за жените, но не разкрива много: наблюдава ги, възприема реплики, докато въображението му не ги запрати в друга епоха.
В минало, в което шумът на шевните машини изпълва работното място, управлявано и обитавано от жени, мъжете имат второстепенни и маргинални роли, а киното може да бъде разказано от друга гледна точка – тази на костюма.
Между самотата, страстите, тревогите, сърцераздирателното отсъствие и неразрушимите връзки проникват реалност и фантазия, както и животът на актрисите и този на героините, съперничеството и сестринството, видимото и невидимото.
