„Един редактор никога не може да знае със сигурност дали е помогнал на една книга да съществува, или я е унищожил напълно. Това е, което го държи буден нощем“.
Цитираме по памет Макс Пъркинс (Колин Фърт) или човекът, който пръв чете ръкописите на Хемингуей, Фицджералд и Томас Улф преди да им сложи корици и да ги пусне на свобода. Тази история, заснета по романа на Андрю Скот Бърг, разказва най-вече за отношенията на Пъркинс с Улф – млад и невъздържан електрон, който произвежда немислими количества текст, последователно отхвърляни от най-големите издателства в Ню Йорк. Редакторът (по това време основен кадър в издателство Скрибнър) обаче усеща друг заряд между редовете – „гений“, който светът трябва да прочете. Наравно с успеха на книгите му, близостта между двата полюса пише друг роман – за приятелството, капаните на егото и нуждата на всеки от редактор, който да напомня след коя запетая си се отклонил от важните абзаци в живота си.
