През 1937 г. нацисткият режим започва война срещу модерността, като нарича художници като Пикасо, Шагал, Ван Гог и Матис „дегенерати“. Техните произведения са забранявани, унищожавани или осмивани в гротескни изложби, докато арийските идеали са прославяни в спонсорирани от държавата представления.
В контекста на голяма изложба в музея „Пикасо“ в Париж, документалният филм преразглежда тази идеологическа атака чрез редки кадри, потиснати произведения на изкуството и гласовете на куратори и оцелели. Той разширява обхвата и в други сфери, разкривайки атаките на Райха към всички форми на несъгласие като музика, литература и архитектура. И ни представя навременен размисъл върху репресиите, съпротивата и трайната борба за творческа свобода.
