През 1982 г. френският президент Франсоа Митеран обявява международен архитектурен конкурс за най-амбициозния проект на своя мандат: Голямата арка в модерния парижки квартал Дефанс, разположена в съседство с Лувъра и Триумфалната арка. Въпреки всички трудности Ото фон Спрекелсен, датски архитект, печели конкурса. За една нощ този 53-годишен мъж, непознат във Франция, пристига в Париж и оглавява „фараонския“ проект. Монументът е замислен като въплъщение и символ на идеите на хуманизма, а не на военни победи. Спрекелсен възнамерява да построи Голямата арка точно както си я е представял, но идеите му скоро се сблъскват с реални ограничения и политически превратности.
