Директорката на дом за възрастни хора Мари-Лу (Виржини Ефира) се стреми да въведе новаторска методика за институционална грижа въпреки недоволството на част от персонала. Основана на философията за емпатията и внимателното присъствие, методиката Humanitude се изразява в изслушване и уважение към личното достойнство на всеки от обитателите.
На ръба на физическото и психическо изтощение, Мари-Лу решава да посети театрален спектакъл, на който е поканена случайно, след като оказва помощ на непознато момче. След представлението тя се запознава с японската режисьорка Мари (Тао Окамото). Между двете жени се заражда необикновено приятелство, скрепено от идеалистичния стремеж „да направят невъзможното възможно“.

Филмът е свободна адаптация на документалната книга с писма „Когато животът внезапно се обърне“, написана съвместно от Маоко Мияно и Махо Исоно. Книгата засвидетелства тяхното топло приятелство и взаимна подкрепа.

Рюсуке Хамагучи пренася тази нежна, интелектуално будна и хуманна история в парижките предградия. С първия си филм, реализиран извън Япония, режисьорът демонстрира уникалната си дарба да използва фини емоционални нюанси и да балансира диалога и тишината. Сюжетът се разгръща търпеливо, с изключителен усет за всеки жест, позволявайки на разговорите и мълчанията да завихрят дълбока емоционална сила.