Това е книга за пътя и за пътниците. Пътят, който излиза извън пределите на пространство и време и води неусетно в измеренията на вътрешния интензитет. Не са указани нито исторически период, нито географско място. Този път е вечното човешко търсене. И няма значение откъде идваш, важно е единствено накъде си се запътил. Защото човекът се познава по идеалите му.
Пътниците са поклонници на Бога, които биха могли да принадлежат на всяка религия. Вярата и стремежът им са искрени и чисти. Четирима са – един учител и тримата му ученици. Ала всъщност сякаш са един- единствен пътник, преминаващ през различните етапи на своя път. От простодушно наивния Томар – през самонадеяния и умен Ясо – към финия и поетичен Палака – чак до учителя, Вид. Пътникът е един – човекът в своето завръщане към себе си, пътникът сме ти и аз.
Четворката им представляваше сплетени в едно лиани. Докоснеш ли едната, хванал си и другата; ако протегнеш ръка за някоя, достигаш до всички. Което е насърчение за единия, води и другия напред, а ако някой отслабне, останалите му помагат и го подкрепят. Истинската общност не е омотана, непроследима плетеница; тя е мрежа, която възпира всяко зло и вредно намерение, ала и най-слабият слънчев лъч преминава през нея. Бяха преплетени като асмалък от четири различни храста. Единият – бодлив, за да защитава, другият – уханен и цветен, третият – с красиви лечебни листа, четвъртият – скромен и саможив.
Пейзажите по пътя са като картини, нарисувани с метафори, в които всеки детайл и образ имат скрито значение. Това е пътуване събеседване все по-навътре в мистиката на душата. Въпросите и отговорите са древни, в същото време остават съвършени и непреходни.
Затова, макар да е с останалите, учителят Вид се откроява сред тях както шлифованият диамант сред рудата. Макар да вървят заедно, той е водачът, а останалите следват стъпките му – тръгват от вдъхновението, минават през неизменното убеждение и достигат до чистосърдечната обич.
Вид върви с трима, но следовниците му невидимо се множат. Всеки един, четящ книгата, поема с него по следите, оставени от стъпките и словата му, по същия този поклоннически път, устремен към целта. По оста на живота. Учителят казва: Обичта е ключът, нейни следствия са знанието, силата на аскетичността, полетът на душата, всичко, всичко! Внимателно следете вътрешния си компас! Понеже нямаме нищо друго, просяци сме. Просяци на обичта.
