Унгария през 1988 г., малко преди падането на Желязната завеса. По това време вече всеки може да поиска задграничен паспорт, границите са отворени, свободното пътуване става възможно. Билетите за влак и автобус обаче са много скъпи, още няма евтини варианти (напр. нискотарифни компании) и хората нямат пари, за да пътуват в чужбина. Какво е свободата, ако не можеш да се възползваш от нея? Преоткриването на Европа се оказва толкова силна и естествена потребност, че изобщо няма значение как ще а осъществиш. Акош, Лаци и Петя, трима добри приятели, жадуващи да пътуват в Европа, се сдобиват отнякъде с телефона на момче, което продава фалшиви билети за влак. Уговарят си среща на стълбите на Националния музей. След като получават билетите, виждат, че фалшификатите са с лошо качество. Дилърът на билети им казва да не обръщат внимание на това, защото вече мнозина са пътували с такива билети. Момчетата намират билетите за толкова аматьорски подправени, че решават да не ги използват. Обзалагат се, че те могат да направят по-добра фалшификация и започват да разплитат нишките. Надничайки в международните гишета по гарите, наблюдават как работят касиерите. Откриват, че билетите се попълват на ръка, с индиго („Син пеликан“) и копието се дава на пътника, а попълненият с химикалка „оригинал“ остава за Унгарските железници. Събират всичките си пари, минават на смени през касите и купуват толкова билети, колкото им позволяват средствата.

В една кооперация в центъра на Будапеща започват химическите експерименти с билетите