Хелзинки, 1945 г. За художничката Туве Янсон краят на войната носи ново усещане за творческа и социална свобода.
Модерно изкуство, луди партита и публична връзка с женен политик: нетрадиционният ѝ начин на живот се разминава със строгите идеали на баща ѝ, който е скулптор. Желанието за свобода на Туве е подложено на изпитание, когато тя се запознава с театралната режисьорка Вивика Бандлер. Любовта ѝ към Вивика е силна и всепоглъщаща, но Туве започва да осъзнава, че любовта, за която наистина копнее, трябва да е взаимна. Докато се бори с личните си проблеми, творческите ѝ начинания я отвеждат в друга посока.
Въпреки че концентрира усилията си върху живописта, един страничен проект – меланхолични и страшни приказки, които разказва на децата в бомбоубежищата, заживява собствен живот.
