От любов към киното: акценти от Гала на фестивалите

Международните филмови фестивали, организирани и провеждани в България, имат своето значимо място като посредници между прекрасни филмови образци, техните автори и създатели, и зрителите. Целта на тази специална програма, включваща срещи и селекция от знакови филми, бе да подчерате сериозното културно присъствие и безценен принос на представените фестивали в съвременния културен живот и във формирането на вкус, потребност и отношение към седмото изкуство.

Надяваме се, че чрез специалните срещи със създателите, артистични директори и програматори на тези значими ежегодни киносъбития успяхме да споделим любовта си към филмовото изкуство в неговото жанрово многообразие, която свързва  фестивалите, кината и публиката.

Искрена благодарност към Владимир Трифонов (Киномания), Мира Сталева (Международен София Филм Фест), Жаклин Вагенщайн (Кино-литературен фестивал Синелибри), Найо Тицин (Международен Филмов Фестивал за документални филми за изкуство Мастер оф Арт) и публиката с избрани моменти от срещите в рамките на проведената Гала на фестивалите в Културен Център  G8.

публикувано на 15.06.2021 в 11:34

Тематична програма: Киното като ДЪГА

от 28 до 30 юни в Културен Център G8

В месеца на децата и началото на лятото каним нашите малки кинолюбители и приятели на Културен Център G8 на детска работилница по анимация, специална тематична филмова прожекция и допълнителни забавления. Всички събития в програмата са безплатни.

Работилница по детска анимация

Работилницата ще се проведе в рамките на два дни, на 28 и 29 юни от 14 до 19 ч. в Културен Център G8. Децата ще работят с доц. д-р Радостина Нейкова, която е много талантлив български аниматор и има голям опит в организирането и провеждането на детски работилници в България и по света.

Снимки: Архив Радост Нейкова

Детайли за работилницата:

  • Място: Културен Център G8
  • Провеждане: 28-29 юни от 14 до 19 ч.
  • Максимален брой участници: 15 деца
  • Възраст на участниците: 7 – 13 години
  • Записване за участие на имейла на Културен Център G8  g8cinema@gmail.com

Моля, изпращайте Вашите заявки за записване за участие в работилницата до 25 юни 2021 г. При по-ранно запълване на местата, ще бъде публикувано съобщение на сайта на Културен Център G8 и на фейсбук страницата на Г8 Кинолекториум.

Тематична филмова програма: Киното като Дъга, 30 юни (сряда), 17:00 ч.

  • Премиера на анимационния филм, изработен в рамките на работилницата
  • Прожекция на студентски анимационни филми за деца
  • Допълнителна програма от интересни демонстрации и презентации

Открит урок в „Любителския музей на киното“ на Културен Център G8: Архив, Културен Център G8

С този тридневен празник ще изпратим заедно месец юни с добро настроение

за да посрещнем лятната ваканция. Очакваме Ви, деца!

публикувано на 09.06.2021 в 21:32

 

Тематична програма: Киното като ПРАЗНИК : Гала на фестивалите Vol. 1

Месец май е посветен на международните филмови фестивали, организирани и провеждани в България. Тяхното създаване, история и фокус са различни, а ежегодните им издания са своеобразен празник за създателите, операторите и почитателите на филмовото изкуство. Съвместно с Киномания, София Филм Фест, Синелибри и Мастер оф Арт е селектирана специална програма, включваща знакови и любими филми от изданията на фестивалите и събития, представящи тяхната дейност.

Програма:

Фокус: Международен Филмов Фестивал Мастер оф Арт

ФРАНК ЛОЙД РАЙТ – ФЕНИКСЪТ ОТ ПЕПЕЛТА, 16 май (неделя), 16:00 ч.

Представяне на Мастер оф Арт – единственият в Източна Европа международен филмов фестивал за документални филми за изкуство от неговия създател и артистичен директор – Найо Тицин

ВАН ГОГ И ЯПОНИЯ, 16 май (неделя), 17:15 ч.

 

 Фокус: Киномания

Представяне на един от най-любимите родни кинофестивали – Киномания, който радва публиката вече повече от три десетилетия, от неговите дългогодишни организатори и програматори – Владимир Трифонов и Еми Азарян

ТЕ, 22 май (събота), 20:30 ч.

ПАТЕРСЪН, 22 май (събота), 20:30 ч.

 

Фокус: Международен филмов фестивал София Филм Фест

Представяне на най-голямото международно киносъбитие на България – София Филм Фест от Мира Сталева, изпълнителен директор на София Мийтингс и София Филм Фест

ПРЕГРЪДКАТА НА ЗМИЯТА, 26 май (сряда), 19:00 ч.

 

Фокус: Международен кино-литературен фестивал Синелибри

Представяне на единствения по рода си кино-литературен фестивал Синелибри от неговия основател и директор – Жаклин Вагенщайн

ГЕНИЯТ , 29 май (събота), 20:45 ч.

ИДЕАЛЪТ, 29 май (събота), 20:45 ч.

 

КИНОМАНИЯ (Cinemania) е най-старото и най-популярно филмово събитие в България, наследило Световната кинопанорама, създадена през 1987 г. За 34 години от съществуването си фестивалът се наложи като чакано събитие, което има своята вярна публика.

Основни акценти в програмата в последните години са рубриките „Фестивал на фестиавлите“, „Музикални филми“ и „Класически удоволствия“, в която се представят реставрирани копия на класически шедьоври. Вече 10 години поред в рамките на Киномания се провежда и Фестивалът на френския филм. Формирането на филмова култура и вкус към към доброто и вдъхновяващо кино винаги са били основна цел на организаторите.

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ (Sofia International Film Festival) е не само най-голямото международно киносъбитие на България, но и един от ключовите фестивали в Югоизточна Европа. Започнал като тематичен мюзик фест, преминавайки през своите 25 издания, СФФ вече е събитие със сериозни заявки и пред най-взискателните зрители, представяйки актуалните тенденции в световното кино и най-новото от българското кино пред света. През 2007 СФФ се нареди сред 50-те топ фестивала на сп. „Варайъти”. От 2010 фестът е акредитиран от FIAPF (международната федерация на продуцентските асоциации в света) като състезателен фестивал със специализиран конкурс, което го нарежда до Кан, Берлин, Венеция, Торонто, Карлови Вари, Москва и другите най-престижни кинофестивали в света. СФФ е единственият български кинофестивал в календара на ФИПРЕССИ (Международната асоциация на филмовата критика).

Международният кино-литературен фестивал СИНЕЛИБРИ (International book&movie festival CineLibri) е единственият по рода си фестивал за литература и кино, който стартира през 2015 г. Фестивалът има за цел да представя нови екранизации на литературни произведения, създадени през различни епохи в различни краища на света. Той се съпътства от паралелна програма, включваща филмови класики, съвременни европейски филми, филмови панорами, документални и късометражни филми, премиери на книги, лекции и семинари, и други образователни събития.

Филмовият Фестивал МАСТЕР ОФ АРТ е уникално културно събитие и единственият в Източна Европа Международен Филмов Фестивал за документални филми за изкуство, който се провежда ежегодно от 2016 г. Той е фокусиран върху различни артистични подходи в изкуството, а програмата му е посветена на документалното кино, което разглежда творческите виждания върху историята на изкуството и съвременното изкуство с акцент и върху настоящото мултикултурно разнообразие. Мисията на фестивала е да се превърне в алтернативна платформа на масовата култура и да създаде възможности за диалог и сътрудничеството между творците.

публикувано на 14.05.2021 в 12:14

Тематична програма: Киното като ПРИРОДА

28 април (сряда), 18:30 ч., Културен Център G8

В Деня на Земята представяме информация за този специален априлски фокус, селектиран по няколко причини.

На първо място, всеки филм създава свой свят, в който се проектира отношението на авторите към живота в неговото единство, пълнота и целесъобразност, към природата и към всичко около нас. Но извън екранната реалност човешкият вид е точно толкова значим и важен, колкото всяко друго живо творение и всичко дишащо, съществуващо. Това е нашият свят, нашата Земя.

И тъй като „полетът“ е една от най-популярните метафори за творчески процес, за човешкото въображение обвързахме в това специално събитие тематична лекция-дискусия за летящите хищници, изложба на детски рисунки „С разперени криле“ и прожекция на късометражен филм, в който участва изключително красивата Туюк Кисийн (северен сокол).

Изказваме искреното си уважение към участниците в този тематичен фокус за тяхното отношение към света около нас, за усилията им да ни напомнят, че не сме сами и че това, което сме направили за общия ни свят е все още твърде малко.

Програма:

Тематична лекция-дискусия на Павел Якимов, Председател на Българската Соколарска Асоциация – „Домът на Българското Соколарство

Източник: Българска Соколарска Асоциация

„Ние сме Българската Соколарска Асоциация или по-известни като Българска асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП). От близо вече 20 години сме част от голямото соколарско семейство на Международната асоциация по соколарство и опазване на грабливиге птици – IAF. В него стотици народи от целия свят споделят своя древен и уникален начин на партньорство между птица и човек. Ние българите сме един то първоизточниците му. Нека бъдем ваш скромен домакин и ви разведем из този див, необятен и така прекрасен свят на летящите хищници.“

„С РАЗПЕРЕНИ КРИЛЕ“ –  тематична  изложба на детски рисунки от конкурсите на онлайн списание „Щъркел“ и представяне на списанието и социален проект ЩЪРКЕЛИТЕ от неговия създател Маргарита Друмева

Детско онлайн списание „Щъркел“ съществува от 5 години като бутиково издание за детско творчество в цялото му многообразие. То започна своето съществуване в рамките на Социален проект ЩЪРКЕЛИТЕ, където си дадоха среща повече от 120 деца и младежи, включително с увреждания, в рамките на който бяха реализирани кукления мюзикъл „Силян Щърка“, музикални записи в студио, арт и фото изложби. Първите публикации бяха творчески портрети на талантливи деца, включително със СОП, което представи на обществото техните силни качества, невидими за повечето от нас. До този момент в „Щъркел“ са публикувани около 1300 творчески портрети, произведения от деца и възрастни, които пишат за деца, събития, които отразяват примери за добротворчество от деца за деца, фестивали, школи, училища, включително в чужбина и др. Представяне на детско онлайн списание Щъркел

Тематична филмова прожекция, представена от режисьора Мартин Дангов

Ден за свиждане / България, 2015, 15′; Режисьор: Мартин Дангов · Сценарий: Мартин Дангов, Деян Енев · С: Пенко Господинов, Ахмед Юмер, Георги Керменски, Стойо Мирков, Яна Мошолова, Маргарита Петрова, Димитър Романов. Със специалното участие на Павел Якимов и северния сокол Туюк Кисийн.  

Анотация: Светльо, младо момче със сърдечни проблеми, живее последните си дни в местната болница. Вълко, който споделя стаята с него, решава да изпълни последното му желание – да види жив сокол. По мотиви от разказа на Деан Енев – Градче на име Мендосино.

Фестивали: Официална селекция на Международния Студентстки Филмов Фестивал „Ранно пиле“, 2015; Официална селекция  на V Филмов Фестивал „В обектива“, 2015; Официална селекция на Студентския Филмов Фестивал „Нова вълна“, 2015.

Туюк Кисийн в кадър от филма „Ден за свиждане“                    

публикувано на 22.04.2021 в 23:55

ПРЕМИЕРА на късометражния документално-архивен филм:

„Пристигането на влака на киното в София“

по материали от едноименната изложба, която може да бъде посетена в Културен Център G8

до 24 май 2021 г.

Изказваме дълбока благодарност и признателност на д.изк.н. Петър Кърджилов, автор и съставител на изложбата!

публикувано на 16.04.2021 в 14:04

 

ПРЕМИЕРА на късометражния документално-архивен филм:

„СЪЗДАВАНЕ И ИСТОРИЯ НА ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКО ДЕЛО“

част от тематичната програма „Киното като ИСТОРИЯ“

Доц. д-р Марияна Пискова е преподавател по архивистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград и дългогодишен изследовател в областта на киноархивите. В рамките на Г8 Кинолекториум: Киното като История продължаваме да представяме нейни ключови изследвания на българските киноархиви, тъй като темата е изключително важна за историята на българското кино. Препоръчваме Ви още едно нейно мащабно историческо изследване на киноархивите, свързани с филма „Героите на Шипка“.   

Изключително сме благодарни на доц. д-р Марияна Пискова, че сподели с нас и с публиката част от своите дългогодишни изследвания и познание по теми, които са особено значими и имат нужда от по-широко популяризиране.

публикувано на 10.04.2021 в 20:30

 

Киното като ИЗОБРЕТЕНИЕ

Дългоочакваната документална изложба

 вече може да бъде посетена от публиката

„Пристигането на влака на киното в София“

9 април – 24 май 2021 г.

За първи път прохождането на киното в София се представя в подобна тематична изложба, която в своята наглед кратка форма обобщава огромен масив свидетелства и анализи на ранната история на киното в България, плод на дългогодишния и задълбочен изследователски труд на нейния автор и съставител – д.изк.н. Петър Кърджилов. Автор на над 120 научни публикации с безспорни и многобройни приноси в попълването на белите полета в историята на ранното кино не само у нас, но и на Балканите. Увлекателно разказани и блестящо илюстрирани с фотографии и изобилни сведения от периодичния печат са кинематографическите сеанси и гастроли в емблематични за столичния културен и обществен живот пространства, кинотеатрите, техните създатели, уредба и дейност, ранните киноснимки, кинохроники и репортажи, свързани с дейността на чуждестранни кореспонденти или продуцирани у нас, запечатали паметни за  българската история събития, а също и премиерните прожекции на тези хроникални и документални ленти на световната сцена. Подобен пълнокръвен прочит на ранния кинематографичен живот в София  досега не е бил достояние на почитаемите зрители.

Началото на тази тематична разходка започва от новото изложбено пространство на открито в Културен Център G8 като продължава в Любителския музей на киното. Изложбата ще бъде съпътствана от две специални събития – официално откриване на обновеното мултифункционално културно пространство на открито в Културен Център Г8 и среща с част от екипа на проекта „Г8 Кинолекториум: Киното като…“ и дискусия, свързана с историята на бъгарското кино през ХХ в. с автора на изложбата  д.изк.н. Петър Кърджилов, доц. д-р Марияна Пискова и доц. д-р Анелия Касабова. Информация за срещата дискусия, очаквайте през май.

Заповядайте на официалното откриване на 16 април (петък) от 16:00 до 19:00 ч.

публикувано на 09.04.2021 в 21:25

 

Тематична програма:  Киното като ИСТОРИЯ

Месец март е посветен на историята, етнографията, материалното и нематериално културно-историческо наследство, свързано с филмовото изкуство.  Радваме се, че имаме възможността да Ви представим специални акценти от дългогодишната изследователска дейност на учени от различни сфери, които киното събира.

Първата публикация на доц. д-р  Марияна Пискова представя основните моменти около създаването и ранната история  на българските киноархиви.

Българският държавен кинoapxив

Други нейни изследвания и публикации може да намерите тук.

Васил Гендов – пробна снимка за ролята на Българан в неговия първи филм „Българан е галант“. Тъй като този първи български игрален филм не е запазен, снимката е единствената изобразителна следа от началото…

 

Емблемата на Фондация „Българско дело“, поставяна в началото на кинопрегледите от 1941 до 1944 г.

 

 

     Визуални материали от публикацията

   „Българският държавен киноархив“

 

 

 

 

 

 

Доц. д-р Анелия Касабова представя на Вашето внимание две много интересни публикации, които чрез историята на два филма реконструрират актуални за своето време културни контексти и социални процеси и взаимоотношения.

По следите на един филм – „Не се сърди, човече“ – един забравен и забранен (?) български филм“

„Вълчицата“

Избраните акценти не са случайни за представянето на този специален месечен фокус от Кинолекториума, защото те едновременно разказват културна и политическа история, но и лични съдби като отразяват влиянието на киното в социалните пластове на нашето общество.

Очаквайте скоро още материали в рамките на тематичния фокус.

публикувано на 31.03.2021 в 20:30

 

Тематична програма: Киното като ОГЛЕДАЛО

 „Разговор с Юлий“  – два документални филма на Юлий Стоянов и разговор за неговото творчество

26 февруари (петък), 18:30 ч., Културен Център G8, цена на билета: 5 лв.

 

Снимка: личен архив – Асен Владимиров

Месец февруари е посветен на българското документално кино под мотото „Киното като ОГЛЕДАЛО“.

Очакваме Ви на специалното тематично събитие „Разговор с Юлий“ по идея на Елдора Трайкова и с подкрепата на Асен Владимиров.

На 26-ти февруари от 18:30 ч. в Културен център G8  ще имате необикновената възможност и преживяване да видите на голям екран два филма на Юлий Стоянов, един от ранните му години – „30 май – 2 юни“ (1967) и неговият последен филм в съавторство с Асен Владимиров – „Срещи с Иречек“ (2009). След прожекцията може да се включите в свободен и непринуден разговор за творчеството на Юлий Стоянов и за българското документално кино – филми, поколения, теми и проблеми.

Юлий Стоянов, завършва кинорежисура през 1956 година в Академията по изкуства в Прага, Чехословакия. Филмографията му надхвърля 60 филма като режисьор, сценарист и актьор.

Юлий Стоянов и Иван Цонев (Личен архив – Асен Владимиров)

 Той е един от забележителните творци, работили дълги години в Студия за хроникални и документални филми и благодарение на които българското документално кино има битие и идентичност. Съвременните кинематографични клишета, наложени от телевизионната персонализирана публицистика, която често се възприема като документално кино са тесни и неуместни за документалните филми, които Юлий Стоянов остави като наследство. За неговото кино може да се мисли единствено в нормите на метаетиката и дълбокото уважение към изкуството и човека, на универсалните стойности, на които се крепи нашия свят във всички времена и пространства.

 

Юлий Стоянов:  „Някога, когато имаше кина в София и в големите градове, в по-хубавите кина имаше пред залата светещ надпис: „Главният филм не е започнал.“ Хората можеха да закъснеят, защото „главният „, това е игралният филм, не е започнал. Тоест, могат да изпушат една цигара, докато мине Седмичният кинопреглед или някакъв малък документален филм. Наричаха ги „приложения“. И който иска, влиза в залата, повечето не влизат – дошли сме за събитието, а не за разни глупости. Все пак с тези „приложения“, трябва да призная, имаше една амбиция – да се култивира гледане и отношение към документалното кино. Допреди няколко години на пл. „Славейков“ съществуваше и кино „Култура“, което прожектираше само документални филми. Това беше, така да се каже, екранът на документалния филм…

* * *

…Всеки, който се занимава с кино, знае, че въобще в основата на киното е документалното кино, хрониката, регистрирането на събитието – с „Пристигането на влака“ на братята Люмиер. И след това то се развива по тази линия. Оказва се, обаче, че това не стига. Работи тази машинка – камерата, и тя може да улови повече неща, а не само улицата или гарата… Човека може да улови, състоянието му, което не е само предмет на занимание на игралните филми, а и на документалните…

* * *

…Искам да ви припомня откъде е тръгнало българското документално кино. Васил Гендов и маса любители са правили всякакви опити – добри и лоши. И от всички тях има останало по нещо и това е безценно, нали? Но ако можем да говорим за някакво начало на българското документално кино, което му дава посока и образ, мисля, че това е Захари Жандов. Фотограф, освен това запален спортист, скиор, планинар, който влиза във Фондация „Българско дело“, взима камера и започва да снима. Човек с вътрешни измерения, с енергия и виждания, с усет. И прави документално кино, което действително е на ниво… Когато гледаме неговите филми от онова време –  малко са, два-три филма е направил, освен спортните репортажи – виждаме, че знае какво прави и го прави със страхотна любов. Емблематичен филм за него и за българското кино е „Един ден в София“. Ако щете, заради метода, заради това как го е направил. Той казва: „Днес е тази и тази дата, 1945 година.“ И тръгва из София. Естествено, не го е заснел само в този ден, но е уловил всичко в деня, за да си го довърши след това. И изгражда една картина (дано не само аз съм толкова запален по филма), която остава като образ на времето – с отношението си, с любовта към града и неговите хора, с откритията, които може би за някои да не са кой знае какви.

Но самото това откритие – да тръгнеш така непреднамерено, е вече голямо нещо…

Целият неформален разговор с Юлий Стоянов (Аудио запис, 7 април 2006) може да прочетете в публикацията на сайта на СБФД.

публикувано на 23.02.2021 в 20:45

 

ОТНОВО НА КИНО

Искаме да споделим с всички приятели на Културен център Г8 нашата радост от отварянето на киносалоните и предстоящите ни срещи с Вас. Наред с нашата филмова програма и културни събития през тази година ще имате възможност да посетите и множество тематични прожекци, дискусии, изложби и други разнообразни инициативи в рамките на проект Г8 Кинолекториум „Киното като…“, който се реализира с финансовата подкрепа на „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата“ на Национален Фонд „Култура“ 2020.

публикувано на 01.02.2021 в 15:44

 

Тематична програма: Киното като ПОЛИТИКА

ЦЕНЗУРАТА В БЪЛГАРСКОТО КИНО

Част I: Началото

Д-р Деян Статулов, гл. ас. в Институт за изследване на изкуството, БАН

Темата за цензурата в българското игрално кино е важна както за изследователите, така и за зрителите. Тя допълва и обогатява не само историята на родното филмопроизводство и кинознание в епохата на социалистическата държава, но и дава нов прочит и поглед върху културния живот в нашата страна.

До 1989 г. тезата за съществуването на цензура в полето на културата се препъваше в официалната позиция на управляващата партия и нейните ръководни органи, че цензурни ограничения липсват и че единственото ограничаване на свободата на волеизлеяние е свързано с “борбата срещу остатъците от формализма, космополизма и натурализма”.  Реалните подстъпи към цензурата в киното се осъществяват на институционално (законотворческо) ниво на два етапа. Първият се реализира с приемането на Закона за кинокултурата (1946 г.). Той има една главна и основна цел – монополът на държавата върху вноса, износа и разпространението на филми.

През 1948 г. е приет Закон за кинематографията (1948), който напълно отменя Закона за кинокултурата. С него се слага край на какъвто и да е частен интерес в киното, а философията му е заимствана от всички останали закони, които се приемат в този момент, а именно – пълна национализация. Законът за кинематографията демонстрира вече репресивните механизми. Още с първия член от нормативния акт ясно е зададено посланието: “Кинематографичното дело в страната е монопол на държавата”. Реално в закона никъде не се поставя акцент върху идеологическата цензура, но тя присъства в духа на Закона и най вече в член 2, където е записано “На Българска кинематография” се възлагат следните задачи: да създаде национална българска кинематография; да осъществява нейното централно, планово, художествено и стопанско ръководство”. Законът дава и още едно силно оръжие в ръцете на управляващите – “възможност оттук насетне функционирането на киното в България и визията за неговото бъдеще да се определят единствено и само с укази, постановления и други подзаконови нормативни документи, подготвяни от ръководните кадри на Комунистическата партия.”

В полето на родната филмова кинематография се оказва, че новоприетият закон не покрива достатъчно идеологическата платформа на Комунистическа партия. Ситуацията не е достатъчно добра и постиженията след почти четири години ги няма или не са толкова забележителни, колкото се е очаквало; от друга страна социализмът постоянно търси враг, който да е виновен за неговите неуспехи. Вероятно това са част от причините на 31.01.1952 г. да бъде прието 91-то постановление на Министерския съвет относно състоянието и задачите на българската кинематография. В него се поставят, както стопански и икономически, така и идеологически, и художествени проблеми. Дават се наставления да се разработят въпросите на марксистко-ленинската естетика и принципите на болшевизма: “Министерският съвет отбелязва, че идейно-творческия живот на Главна дирекция на кинематографията е крайно слаб. (…) Все още някои творчески киноработници не са на ясни идейни позиции по основните въпроси на своята практика и са в плен на някои буржоазни формалистични “теории”. Наред с така изложените изводи в постановлението, то набелязва и конкретни решения на проблемите, с които трябва да се съобразят филмовите творци. Това са конкретни поръчки за филми “посветени на социалистическото строителство на нашата страна, които да пресъздадат на екрана образите на новите хора – героите на труда от фабрики, заводи и мини”.

След двадесетия конгрес на КПСС, на който се развенчава култа към Сталин и последвалия пример в България със свалянето на Вълко Червенков, и установяването на Тодор Живков на власт, творците усещат свеж полъх, и оптимизъм. Киното набира сили. Все повече филми се правят от завърнали се от обучение в чужди школи режисьори, сценаристи, оператори. Влиянието на италианския реализъм чувствително завладява и нашите кинематографисти. Появява се алтернативен на официалната доктрина модел – “антиконформисткият филм”. Всичко това бързо се променя, след събитията, които бележат 1956 година в Унгария. Идеологическият комфорт се стеснява. Така се случва със специално излязлото Постановление на ЦК на БКП по повод филма на Бинка Желязкова “Животът си тече тихо /Партизани/” (1957), с което се дава да се разбере, че бдителите за идеологическа чистота изпълняват своите задължения. “В живота си тече тихо” нашата действителност се показва едностранчиво и изопачено. Този филм фактически развенчава образа на народните партизани, хвърля клевета върху тяхната борба, прави неверни обобщения за нашата действителност”. Премиерата на филма е отложена с цели 31 години по-късно, вече в последните години на Перестройката през 1988 г. С него са заклеймени още няколко филма, които не отговарят на идеологическата доктрина. Не случайно Постановлението не е прието от Министерския съвет, а от ЦК на БКП, което ясно говори вече за срасналата се в едно държавна и партийна политика. През годините на няколко пъти, чрез пресата или на нарочени срещи между художественотворческата интелигенция и висшето партийно ръководство се напомня за истинската роля и задачите, които са поставени пред родните кинематографисти.

Киното не е изолиран случай, напротив. Механизмите за сплашване по това време са идентични във всяка една сфера на научния, технически и културен живот в страната. Важното е идеологическата чистота да остане непокътната. А за тази цел не са жалени средства и похвати, човешко достойнство и творческа свобода.

публикувано на 01.02.2021 в 15:10

Въведение към тематична програма „Киното като ПОЛИТИКА“

Придържайки се към образователния фокус на проекта „Г8 Кинолекториум: Киното като…“ ще ви запознаем с един любопитен момент около създаването и развитието на идеята за български киноархиви – документи и филми, както и опазването на натрупания и развиващ се кинофонд, именно в контекста на възможностите за политическо влияние върху производството и разпространението на филми, аудиовизуални форми и съдържание.

На 31 март 1941 година е учредена Фондация „Българско дело“, чрез която се институционализира държавната политика по отношение на използването на киното и филмите за агитация и пропаганда. Основното средство за тези дейности става седмичния кинопреглед и филмите с агитационна цел – игрални, културни, туристически, спортни и т.н. Фондацията функционира до 1948 година като за това време са създадени над 350 кинопрегледа.

Част от тях вече са в дигитализирания фонд на Българска национална филмотека, който можете да откриете благодарение на проекта и портала European Film Gateway

С подбрани акценти от дейността на Фондация „Българско дело“, може да се запознаете по-долу, а всички дигитализирани кинопрегледи са достъпни на портала European Film Gateway

ПРЕГЛЕДЪ 34

ПРЕГЛЕДЪ 109

ПРЕГЛЕДЪ 147

Очаквайте скоро интересни публикации и материали по темата „Киното като ПОЛИТИКА“.

публикувано на 31.01.2021 в 23:10

 

Тематична програма: Киното като ОТКРИТИЕ

На 13 януари честваме Денят на българското кино

 Въпреки че няма да можем да го отбележим, както досега, със специални събития и програма от български игрални и документални филми, на които да поканим и посрещнем Вас – нашата публика в киносалоните и пространството на Културен Център G8, Ви представяме анонс за  една дългоочаквана изложба:

„Пристигането на влака на киното в София“ 

Тя трябваше да бъде открита на 8 декември 2020 г. или на 13 януари 2021 г. , две знакови за историята на българското кино дати – осъществяването на първата кинопрожекция в България на 8.XII.1896 г. в София и официалната премиера през януари 1915 г. на първия български игрален филм – комедията „Българан е галант” с режисьор Васил Гендов и продуцент Аладар Оттай (Остерайхер), един от собствениците на кино „Модерен театър“.

Това са и хронологическите рамки на подготвената документална изложба, материализираща една „тематична разходка“ през годините, запечатали ранната история на „кинематографа“ в България и в частност в столицата – от осъществяването на първите сеанси, прожекции и представленията на гастролиращи кинематографи, през установяването на първите подвижни кина и логичната скорошна поява на първите стационарни кинотеатри до създаването на първия български игрален филм. Увлекателно разказани и блестящо илюстрирани с фотографии и изобилни сведения от периодичния печат са кинематографическите сеанси и гастроли в емблематични за столичния културен и обществен живот пространства, кинотеатрите, техните създатели, уредба и дейност, ранните киноснимки, кинохроники и репортажи, свързани с дейността на чуждестранни кореспонденти или продуцирани у нас, запечатали паметни за  българската история събития, а също и премиерните прожекции на тези хроникални и документални ленти на световната сцена.

За първи път прохождането на киното в София ще бъде представено в подобна тематична изложба, която в своята наглед кратка форма обобщава огромен масив свидетелства и анализи на ранната история на киното в България, плод на дългогодишния и задълбочен изследователски труд на нейния автор и съставител – д.изк.н. Петър Кърджилов. Автор на над 120 научни публикации с безспорни и многобройни приноси в попълването на белите полета в историята на ранното кино не само у нас, но и на Балканите.

Подобен пълнокръвен прочит на ранния кинематографичен живот в София  досега не е бил достояние на почитаемите зрители, като те ще имат възможност да посетят изложбата в Културен Център G8, когато киносалоните бъдат отново отворени.

Изложбата „Пристигането на влака на киното в София“  е част от тематична програма Киното като ОТКРИТИЕ в рамките на проект „Г8 Кинолекториум: Киното като…, създаване на мултифункционално културно пространство на открито и стимулиране на взаимодействия между Културен Център Г8 и публиките чрез провеждане на разнообразни тематични събития в контекста на филмовото изкуство“, който се реализира с финансовата подкрепа на „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата“ на Национален Фонд „Култура“.

публикувано на 13.01.2021 в 13:40

 

 

Тематична програма – Киното като ЕКСПЕРИМЕНТ

В тематичната програма вече можете да прочетете две нови публикации на д-р Лили Джагарова –  „ДИГИТАЛНО ИЛИ МЕДИЙНО ИЗКУСТВО“ и  „ВИДЕОАРТЪТ КАТО АРТИСТИЧНА ФОРМА И ПРАКТИКА“ и да видите визуални презентации на нейни авторски дигитални артистични проекти.

Дигитално изкуство или медийно изкуство Автор: д-р Лили Джагарова

Видеоартът като артистична форма и практика Автор: д-р Лили Джагарова

 

„Предопределяне“, автор Лили Джагарова

„конТра“, автор Лили Джагарова

публикувано на 11.04.2021 в 20:36

Въведение към тематична програма „Киното като ЕКСПЕРИМЕНТ“

Творчеството и изкуството са естествена форма на свобода – на духа, на ума, на човека. Свободата, която се намира в безкрайните възможности за създаване на алтернативни реалности и светове, но и за срещи на хора, размисли, представи, идеи, съдби и емоции. Потапянето в световете на другите, колкото и субективно да изглежда за отделните участници – творци, изпълнители, публика, то едновременно с това е и споделено преживяване, преживяване с другия и така подпомага изграждането на собственото, но и на общите понятия за битие и свят – вътрешни и външни. Експериментите в изкуството не са самоцел или проява на краен нарцисизъм, а опити за откриване на нови пътища към душата, едни към други, на нови връзки между хората в различни времена и пространства.

Но киното като експеримент създава и свое собствено поле на възможности за изследване в дълбочина на един специфичен процес на трансформация – как създаваната алтернативната реалност се превръща в наситено естетическо споделено преживяване. Затова за експерименталното кино и филми става особено важна способността за създаване на връзки, на мостове между субективните светове, събития, представи, идеи, емоции.

В тематичния модул посветен на късометражното алтернативно кино и видеоарта от Кинолекториума на Г8 „Киното като…“ ви представяме:

 

C.O.R.O.N.A. DEPARTMENT 19 | #coronadept19

50 души, 50 различни умове, 50 елемента от различни системи бяха изправени пред обектива с едно табло. Там те бяха умишлено “съблечени” до своето първоначално състояние: без име, без марка, без заглавие. Без досие. ID, код, локация.

Един образ. Едно послание. Това е всичко.

 

Научете повече за проекта на:

Website: http://www.coronadept19.com

Facebook: https://www.facebook.com/coronadept19

Instagram: https://www.instagram.com/coronadept19

 

Добавяме към темата „Киното като ЕКСПЕРИМЕНТ“ и два експериментални филма:

Jonathan Livingston

Джонатан: Пламен Стойков

Оператор: Рашко Раков

Монтаж: Рашко Раков

Мъж в затвора. Затвор, построен от самия него. Построен от мислите му. Търси изхода. Изходът към свободата. Свободата на ума.

 

Tough Without Music

Ханк: Пламен Стойков

Глас зад кадър: Александър Митрев, Лилия Гелева

Оператор: Рашко Раков

Монтаж: Рашко Раков, Борис Ненов

Звуков дизайн: Борис Ненов

Късометражен студентски филм, базиран на книгата на Чарлс Буковски „Записки на стария мръсник“.

Голяма благодарност на Рашко Раков, Йоана Попова и на всички замесени в тези смели проекти. Както и на Лили Джагарова за представянето на темата. Очаквайте скоро още публикации за експерименталното кино и видеоарта на нашите информационни канали. Надяваме се да можем да ги представим и “на живо” пред зрители и приятели в пространствата на Културен център G8.

публикувано на 30.12.2020 в 17:42

Проект „Г8 Кинолекториум: Киното като…, създаване на мултифункционално културно пространство на открито и стимулиране на взаимодействия между Културен Център Г8 и публиките чрез провеждане на разнообразни тематични събития в контекста на филмовото изкуство“ се реализира с финансовата подкрепа на „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата“ на Национален Фонд „Култура“.