ПРЕМИЕРА на късометражния документално-архивен филм:

„СЪЗДАВАНЕ И ИСТОРИЯ НА ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКО ДЕЛО“

част от тематичната програма „Киното като ИСТОРИЯ“

Доц. д-р Марияна Пискова е преподавател по архивистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград и дългогодишен изследовател в областта на киноархивите. В рамките на Г8 Кинолекториум: Киното като История продължаваме да представяме нейни ключови изследвания на българските киноархиви, тъй като темата е изключително важна за историята на българското кино. Препоръчваме Ви още едно нейно мащабно историческо изследване на киноархивите, свързани с филма „Героите на Шипка“.   

Изключително сме благодарни на доц. д-р Марияна Пискова, че сподели с нас и с публиката част от своите дългогодишни изследвания и познание по теми, които са особено значими и имат нужда от по-широко популяризиране.

публикувано на 10.04.2021 в 20:30

 

Киното като ИЗОБРЕТЕНИЕ

Дългоочакваната документална изложба

 вече може да бъде посетена от публиката

„Пристигането на влака на киното в София“

9 април – 24 май 2021 г.

За първи път прохождането на киното в София се представя в подобна тематична изложба, която в своята наглед кратка форма обобщава огромен масив свидетелства и анализи на ранната история на киното в България, плод на дългогодишния и задълбочен изследователски труд на нейния автор и съставител – д.изк.н. Петър Кърджилов. Автор на над 120 научни публикации с безспорни и многобройни приноси в попълването на белите полета в историята на ранното кино не само у нас, но и на Балканите. Увлекателно разказани и блестящо илюстрирани с фотографии и изобилни сведения от периодичния печат са кинематографическите сеанси и гастроли в емблематични за столичния културен и обществен живот пространства, кинотеатрите, техните създатели, уредба и дейност, ранните киноснимки, кинохроники и репортажи, свързани с дейността на чуждестранни кореспонденти или продуцирани у нас, запечатали паметни за  българската история събития, а също и премиерните прожекции на тези хроникални и документални ленти на световната сцена. Подобен пълнокръвен прочит на ранния кинематографичен живот в София  досега не е бил достояние на почитаемите зрители.

Началото на тази тематична разходка започва от новото изложбено пространство на открито в Културен Център G8 като продължава в Любителския музей на киното. Изложбата ще бъде съпътствана от две специални събития – официално откриване на обновеното мултифункционално културно пространство на открито в Културен Център Г8 и среща с част от екипа на проекта „Г8 Кинолекториум: Киното като…“ и дискусия, свързана с историята на бъгарското кино през ХХ в. с автора на изложбата  д.изк.н. Петър Кърджилов, доц. д-р Марияна Пискова и доц. д-р Анелия Касабова. Информация за срещата дискусия, очаквайте през май.

Заповядайте на официалното откриване на 16 април (петък) от 16:00 до 19:00 ч.

публикувано на 09.04.2021 в 21:25

 

Тематична програма:  Киното като ИСТОРИЯ

Месец март е посветен на историята, етнографията, материалното и нематериално културно-историческо наследство, свързано с филмовото изкуство.  Радваме се, че имаме възможността да Ви представим специални акценти от дългогодишната изследователска дейност на учени от различни сфери, които киното събира.

Първата публикация на доц. д-р  Марияна Пискова представя основните моменти около създаването и ранната история  на българските киноархиви.

Българският държавен кинoapxив

Други нейни изследвания и публикации може да намерите тук.

Васил Гендов – пробна снимка за ролята на Българан в неговия първи филм „Българан е галант“. Тъй като този първи български игрален филм не е запазен, снимката е единствената изобразителна следа от началото…

 

Емблемата на Фондация „Българско дело“, поставяна в началото на кинопрегледите от 1941 до 1944 г.

 

 

     Визуални материали от публикацията

   „Българският държавен киноархив“

 

 

 

 

 

 

Доц. д-р Анелия Касабова представя на Вашето внимание две много интересни публикации, които чрез историята на два филма реконструрират актуални за своето време културни контексти и социални процеси и взаимоотношения.

По следите на един филм – „Не се сърди, човече“ – един забравен и забранен (?) български филм“

„Вълчицата“

Избраните акценти не са случайни за представянето на този специален месечен фокус от Кинолекториума, защото те едновременно разказват културна и политическа история, но и лични съдби като отразяват влиянието на киното в социалните пластове на нашето общество.

Очаквайте скоро още материали в рамките на тематичния фокус.

публикувано на 31.03.2021 в 20:30

 

Тематична програма: Киното като ОГЛЕДАЛО

 „Разговор с Юлий“  – два документални филма на Юлий Стоянов и разговор за неговото творчество

26 февруари (петък), 18:30 ч., Културен Център G8, цена на билета: 5 лв.

 

Снимка: личен архив – Асен Владимиров

Месец февруари е посветен на българското документално кино под мотото „Киното като ОГЛЕДАЛО“.

Очакваме Ви на специалното тематично събитие „Разговор с Юлий“ по идея на Елдора Трайкова и с подкрепата на Асен Владимиров.

На 26-ти февруари от 18:30 ч. в Културен център G8  ще имате необикновената възможност и преживяване да видите на голям екран два филма на Юлий Стоянов, един от ранните му години – „30 май – 2 юни“ (1967) и неговият последен филм в съавторство с Асен Владимиров – „Срещи с Иречек“ (2009). След прожекцията може да се включите в свободен и непринуден разговор за творчеството на Юлий Стоянов и за българското документално кино – филми, поколения, теми и проблеми.

Юлий Стоянов, завършва кинорежисура през 1956 година в Академията по изкуства в Прага, Чехословакия. Филмографията му надхвърля 60 филма като режисьор, сценарист и актьор.

Юлий Стоянов и Иван Цонев (Личен архив – Асен Владимиров)

 Той е един от забележителните творци, работили дълги години в Студия за хроникални и документални филми и благодарение на които българското документално кино има битие и идентичност. Съвременните кинематографични клишета, наложени от телевизионната персонализирана публицистика, която често се възприема като документално кино са тесни и неуместни за документалните филми, които Юлий Стоянов остави като наследство. За неговото кино може да се мисли единствено в нормите на метаетиката и дълбокото уважение към изкуството и човека, на универсалните стойности, на които се крепи нашия свят във всички времена и пространства.

 

Юлий Стоянов:  „Някога, когато имаше кина в София и в големите градове, в по-хубавите кина имаше пред залата светещ надпис: „Главният филм не е започнал.“ Хората можеха да закъснеят, защото „главният „, това е игралният филм, не е започнал. Тоест, могат да изпушат една цигара, докато мине Седмичният кинопреглед или някакъв малък документален филм. Наричаха ги „приложения“. И който иска, влиза в залата, повечето не влизат – дошли сме за събитието, а не за разни глупости. Все пак с тези „приложения“, трябва да призная, имаше една амбиция – да се култивира гледане и отношение към документалното кино. Допреди няколко години на пл. „Славейков“ съществуваше и кино „Култура“, което прожектираше само документални филми. Това беше, така да се каже, екранът на документалния филм…

* * *

…Всеки, който се занимава с кино, знае, че въобще в основата на киното е документалното кино, хрониката, регистрирането на събитието – с „Пристигането на влака“ на братята Люмиер. И след това то се развива по тази линия. Оказва се, обаче, че това не стига. Работи тази машинка – камерата, и тя може да улови повече неща, а не само улицата или гарата… Човека може да улови, състоянието му, което не е само предмет на занимание на игралните филми, а и на документалните…

* * *

…Искам да ви припомня откъде е тръгнало българското документално кино. Васил Гендов и маса любители са правили всякакви опити – добри и лоши. И от всички тях има останало по нещо и това е безценно, нали? Но ако можем да говорим за някакво начало на българското документално кино, което му дава посока и образ, мисля, че това е Захари Жандов. Фотограф, освен това запален спортист, скиор, планинар, който влиза във Фондация „Българско дело“, взима камера и започва да снима. Човек с вътрешни измерения, с енергия и виждания, с усет. И прави документално кино, което действително е на ниво… Когато гледаме неговите филми от онова време –  малко са, два-три филма е направил, освен спортните репортажи – виждаме, че знае какво прави и го прави със страхотна любов. Емблематичен филм за него и за българското кино е „Един ден в София“. Ако щете, заради метода, заради това как го е направил. Той казва: „Днес е тази и тази дата, 1945 година.“ И тръгва из София. Естествено, не го е заснел само в този ден, но е уловил всичко в деня, за да си го довърши след това. И изгражда една картина (дано не само аз съм толкова запален по филма), която остава като образ на времето – с отношението си, с любовта към града и неговите хора, с откритията, които може би за някои да не са кой знае какви.

Но самото това откритие – да тръгнеш така непреднамерено, е вече голямо нещо…

Целият неформален разговор с Юлий Стоянов (Аудио запис, 7 април 2006) може да прочетете в публикацията на сайта на СБФД.

публикувано на 23.02.2021 в 20:45

 

ОТНОВО НА КИНО

Искаме да споделим с всички приятели на Културен център Г8 нашата радост от отварянето на киносалоните и предстоящите ни срещи с Вас. Наред с нашата филмова програма и културни събития през тази година ще имате възможност да посетите и множество тематични прожекци, дискусии, изложби и други разнообразни инициативи в рамките на проект Г8 Кинолекториум „Киното като…“, който се реализира с финансовата подкрепа на „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата“ на Национален Фонд „Култура“ 2020.

публикувано на 01.02.2021 в 15:44

 

Тематична програма: Киното като ПОЛИТИКА

ЦЕНЗУРАТА В БЪЛГАРСКОТО КИНО

Част I: Началото

Д-р Деян Статулов, гл. ас. в Институт за изследване на изкуството, БАН

Темата за цензурата в българското игрално кино е важна както за изследователите, така и за зрителите. Тя допълва и обогатява не само историята на родното филмопроизводство и кинознание в епохата на социалистическата държава, но и дава нов прочит и поглед върху културния живот в нашата страна.

До 1989 г. тезата за съществуването на цензура в полето на културата се препъваше в официалната позиция на управляващата партия и нейните ръководни органи, че цензурни ограничения липсват и че единственото ограничаване на свободата на волеизлеяние е свързано с “борбата срещу остатъците от формализма, космополизма и натурализма”.  Реалните подстъпи към цензурата в киното се осъществяват на институционално (законотворческо) ниво на два етапа. Първият се реализира с приемането на Закона за кинокултурата (1946 г.). Той има една главна и основна цел – монополът на държавата върху вноса, износа и разпространението на филми.

През 1948 г. е приет Закон за кинематографията (1948), който напълно отменя Закона за кинокултурата. С него се слага край на какъвто и да е частен интерес в киното, а философията му е заимствана от всички останали закони, които се приемат в този момент, а именно – пълна национализация. Законът за кинематографията демонстрира вече репресивните механизми. Още с първия член от нормативния акт ясно е зададено посланието: “Кинематографичното дело в страната е монопол на държавата”. Реално в закона никъде не се поставя акцент върху идеологическата цензура, но тя присъства в духа на Закона и най вече в член 2, където е записано “На Българска кинематография” се възлагат следните задачи: да създаде национална българска кинематография; да осъществява нейното централно, планово, художествено и стопанско ръководство”. Законът дава и още едно силно оръжие в ръцете на управляващите – “възможност оттук насетне функционирането на киното в България и визията за неговото бъдеще да се определят единствено и само с укази, постановления и други подзаконови нормативни документи, подготвяни от ръководните кадри на Комунистическата партия.”

В полето на родната филмова кинематография се оказва, че новоприетият закон не покрива достатъчно идеологическата платформа на Комунистическа партия. Ситуацията не е достатъчно добра и постиженията след почти четири години ги няма или не са толкова забележителни, колкото се е очаквало; от друга страна социализмът постоянно търси враг, който да е виновен за неговите неуспехи. Вероятно това са част от причините на 31.01.1952 г. да бъде прието 91-то постановление на Министерския съвет относно състоянието и задачите на българската кинематография. В него се поставят, както стопански и икономически, така и идеологически, и художествени проблеми. Дават се наставления да се разработят въпросите на марксистко-ленинската естетика и принципите на болшевизма: “Министерският съвет отбелязва, че идейно-творческия живот на Главна дирекция на кинематографията е крайно слаб. (…) Все още някои творчески киноработници не са на ясни идейни позиции по основните въпроси на своята практика и са в плен на някои буржоазни формалистични “теории”. Наред с така изложените изводи в постановлението, то набелязва и конкретни решения на проблемите, с които трябва да се съобразят филмовите творци. Това са конкретни поръчки за филми “посветени на социалистическото строителство на нашата страна, които да пресъздадат на екрана образите на новите хора – героите на труда от фабрики, заводи и мини”.

След двадесетия конгрес на КПСС, на който се развенчава култа към Сталин и последвалия пример в България със свалянето на Вълко Червенков, и установяването на Тодор Живков на власт, творците усещат свеж полъх, и оптимизъм. Киното набира сили. Все повече филми се правят от завърнали се от обучение в чужди школи режисьори, сценаристи, оператори. Влиянието на италианския реализъм чувствително завладява и нашите кинематографисти. Появява се алтернативен на официалната доктрина модел – “антиконформисткият филм”. Всичко това бързо се променя, след събитията, които бележат 1956 година в Унгария. Идеологическият комфорт се стеснява. Така се случва със специално излязлото Постановление на ЦК на БКП по повод филма на Бинка Желязкова “Животът си тече тихо /Партизани/” (1957), с което се дава да се разбере, че бдителите за идеологическа чистота изпълняват своите задължения. “В живота си тече тихо” нашата действителност се показва едностранчиво и изопачено. Този филм фактически развенчава образа на народните партизани, хвърля клевета върху тяхната борба, прави неверни обобщения за нашата действителност”. Премиерата на филма е отложена с цели 31 години по-късно, вече в последните години на Перестройката през 1988 г. С него са заклеймени още няколко филма, които не отговарят на идеологическата доктрина. Не случайно Постановлението не е прието от Министерския съвет, а от ЦК на БКП, което ясно говори вече за срасналата се в едно държавна и партийна политика. През годините на няколко пъти, чрез пресата или на нарочени срещи между художественотворческата интелигенция и висшето партийно ръководство се напомня за истинската роля и задачите, които са поставени пред родните кинематографисти.

Киното не е изолиран случай, напротив. Механизмите за сплашване по това време са идентични във всяка една сфера на научния, технически и културен живот в страната. Важното е идеологическата чистота да остане непокътната. А за тази цел не са жалени средства и похвати, човешко достойнство и творческа свобода.

публикувано на 01.02.2021 в 15:10

Въведение към тематична програма „Киното като ПОЛИТИКА“

Придържайки се към образователния фокус на проекта „Г8 Кинолекториум: Киното като…“ ще ви запознаем с един любопитен момент около създаването и развитието на идеята за български киноархиви – документи и филми, както и опазването на натрупания и развиващ се кинофонд, именно в контекста на възможностите за политическо влияние върху производството и разпространението на филми, аудиовизуални форми и съдържание.

На 31 март 1941 година е учредена Фондация „Българско дело“, чрез която се институционализира държавната политика по отношение на използването на киното и филмите за агитация и пропаганда. Основното средство за тези дейности става седмичния кинопреглед и филмите с агитационна цел – игрални, културни, туристически, спортни и т.н. Фондацията функционира до 1948 година като за това време са създадени над 350 кинопрегледа.

Част от тях вече са в дигитализирания фонд на Българска национална филмотека, който можете да откриете благодарение на проекта и портала European Film Gateway

С подбрани акценти от дейността на Фондация „Българско дело“, може да се запознаете по-долу, а всички дигитализирани кинопрегледи са достъпни на портала European Film Gateway

ПРЕГЛЕДЪ 34

ПРЕГЛЕДЪ 109

ПРЕГЛЕДЪ 147

Очаквайте скоро интересни публикации и материали по темата „Киното като ПОЛИТИКА“.

публикувано на 31.01.2021 в 23:10

 

Тематична програма: Киното като ОТКРИТИЕ

На 13 януари честваме Денят на българското кино

 Въпреки че няма да можем да го отбележим, както досега, със специални събития и програма от български игрални и документални филми, на които да поканим и посрещнем Вас – нашата публика в киносалоните и пространството на Културен Център G8, Ви представяме анонс за  една дългоочаквана изложба:

„Пристигането на влака на киното в София“ 

Тя трябваше да бъде открита на 8 декември 2020 г. или на 13 януари 2021 г. , две знакови за историята на българското кино дати – осъществяването на първата кинопрожекция в България на 8.XII.1896 г. в София и официалната премиера през януари 1915 г. на първия български игрален филм – комедията „Българан е галант” с режисьор Васил Гендов и продуцент Аладар Оттай (Остерайхер), един от собствениците на кино „Модерен театър“.

Това са и хронологическите рамки на подготвената документална изложба, материализираща една „тематична разходка“ през годините, запечатали ранната история на „кинематографа“ в България и в частност в столицата – от осъществяването на първите сеанси, прожекции и представленията на гастролиращи кинематографи, през установяването на първите подвижни кина и логичната скорошна поява на първите стационарни кинотеатри до създаването на първия български игрален филм. Увлекателно разказани и блестящо илюстрирани с фотографии и изобилни сведения от периодичния печат са кинематографическите сеанси и гастроли в емблематични за столичния културен и обществен живот пространства, кинотеатрите, техните създатели, уредба и дейност, ранните киноснимки, кинохроники и репортажи, свързани с дейността на чуждестранни кореспонденти или продуцирани у нас, запечатали паметни за  българската история събития, а също и премиерните прожекции на тези хроникални и документални ленти на световната сцена.

За първи път прохождането на киното в София ще бъде представено в подобна тематична изложба, която в своята наглед кратка форма обобщава огромен масив свидетелства и анализи на ранната история на киното в България, плод на дългогодишния и задълбочен изследователски труд на нейния автор и съставител – д.изк.н. Петър Кърджилов. Автор на над 120 научни публикации с безспорни и многобройни приноси в попълването на белите полета в историята на ранното кино не само у нас, но и на Балканите.

Подобен пълнокръвен прочит на ранния кинематографичен живот в София  досега не е бил достояние на почитаемите зрители, като те ще имат възможност да посетят изложбата в Културен Център G8, когато киносалоните бъдат отново отворени.

Изложбата „Пристигането на влака на киното в София“  е част от тематична програма Киното като ОТКРИТИЕ в рамките на проект „Г8 Кинолекториум: Киното като…, създаване на мултифункционално културно пространство на открито и стимулиране на взаимодействия между Културен Център Г8 и публиките чрез провеждане на разнообразни тематични събития в контекста на филмовото изкуство“, който се реализира с финансовата подкрепа на „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата“ на Национален Фонд „Култура“.

публикувано на 13.01.2021 в 13:40

 

 

Тематична програма – Киното като ЕКСПЕРИМЕНТ

В тематичната програма вече можете да прочетете две нови публикации на д-р Лили Джагарова –  „ДИГИТАЛНО ИЛИ МЕДИЙНО ИЗКУСТВО“ и  „ВИДЕОАРТЪТ КАТО АРТИСТИЧНА ФОРМА И ПРАКТИКА“ и да видите визуални презентации на нейни авторски дигитални артистични проекти.

Дигитално изкуство или медийно изкуство Автор: д-р Лили Джагарова

Видеоартът като артистична форма и практика Автор: д-р Лили Джагарова

 

„Предопределяне“, автор Лили Джагарова

„конТра“, автор Лили Джагарова

публикувано на 11.04.2021 в 20:36

Въведение към тематична програма „Киното като ЕКСПЕРИМЕНТ“

Творчеството и изкуството са естествена форма на свобода – на духа, на ума, на човека. Свободата, която се намира в безкрайните възможности за създаване на алтернативни реалности и светове, но и за срещи на хора, размисли, представи, идеи, съдби и емоции. Потапянето в световете на другите, колкото и субективно да изглежда за отделните участници – творци, изпълнители, публика, то едновременно с това е и споделено преживяване, преживяване с другия и така подпомага изграждането на собственото, но и на общите понятия за битие и свят – вътрешни и външни. Експериментите в изкуството не са самоцел или проява на краен нарцисизъм, а опити за откриване на нови пътища към душата, едни към други, на нови връзки между хората в различни времена и пространства.

Но киното като експеримент създава и свое собствено поле на възможности за изследване в дълбочина на един специфичен процес на трансформация – как създаваната алтернативната реалност се превръща в наситено естетическо споделено преживяване. Затова за експерименталното кино и филми става особено важна способността за създаване на връзки, на мостове между субективните светове, събития, представи, идеи, емоции.

В тематичния модул посветен на късометражното алтернативно кино и видеоарта от Кинолекториума на Г8 „Киното като…“ ви представяме:

 

C.O.R.O.N.A. DEPARTMENT 19 | #coronadept19

50 души, 50 различни умове, 50 елемента от различни системи бяха изправени пред обектива с едно табло. Там те бяха умишлено “съблечени” до своето първоначално състояние: без име, без марка, без заглавие. Без досие. ID, код, локация.

Един образ. Едно послание. Това е всичко.

 

Научете повече за проекта на:

Website: http://www.coronadept19.com

Facebook: https://www.facebook.com/coronadept19

Instagram: https://www.instagram.com/coronadept19

 

Добавяме към темата „Киното като ЕКСПЕРИМЕНТ“ и два експериментални филма:

Jonathan Livingston

Джонатан: Пламен Стойков

Оператор: Рашко Раков

Монтаж: Рашко Раков

Мъж в затвора. Затвор, построен от самия него. Построен от мислите му. Търси изхода. Изходът към свободата. Свободата на ума.

 

Tough Without Music

Ханк: Пламен Стойков

Глас зад кадър: Александър Митрев, Лилия Гелева

Оператор: Рашко Раков

Монтаж: Рашко Раков, Борис Ненов

Звуков дизайн: Борис Ненов

Късометражен студентски филм, базиран на книгата на Чарлс Буковски „Записки на стария мръсник“.

Голяма благодарност на Рашко Раков, Йоана Попова и на всички замесени в тези смели проекти. Както и на Лили Джагарова за представянето на темата. Очаквайте скоро още публикации за експерименталното кино и видеоарта на нашите информационни канали. Надяваме се да можем да ги представим и “на живо” пред зрители и приятели в пространствата на Културен център G8.

публикувано на 30.12.2020 в 17:42

Проект „Г8 Кинолекториум: Киното като…, създаване на мултифункционално културно пространство на открито и стимулиране на взаимодействия между Културен Център Г8 и публиките чрез провеждане на разнообразни тематични събития в контекста на филмовото изкуство“ се реализира с финансовата подкрепа на „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в областта на изкуствата“ на Национален Фонд „Култура“.